Get the latest updates in your inbox and sign up for more info!
The children’s rhyme about the coronavirus Is There Something in the Air? (Che cos’è che in aria vola?), written by Roberto Piumini, one of Italy’s most beloved children’s authors, has been translated into Bulgarian by Iva Manova (Ива Манова).
Iva Manova is a researcher at the Institute of Philosophy and Sociology of the Academy of Sciences in Sofia (Bulgaria). Her research interests are in the field of the history of Renaissance and modern philosophy. She translates essays and scholarly articles from Italian, English and Russian. This is her first experience in translating poetry.
Дай да разберем какво
невидимо край нас лети,
да си обясним защо
на училище не си!
Вирусът носел корона,
но не бил никакъв цар.
Щом не е онзи на трона,
кой е – човек или звяр?
Казват, че бил малък дявол,
че бил дребничък микроб,
ала в миг се появявал,
щом използваш микроскоп!
Той е нагъл и отровен,
носи се напред-назад;
щур, немирен, непокорен,
вре се зад и под, и над!
Гост неканен – сам се пръква
и ни носи куп беди.
Хитро в хората се вмъква
върши пакости, вреди.
Ако всички хора – значи
той и тя, и аз и ти –
се стараем, има начин
той отвън да си стои.
Хей, внимавай, като кихаш,
дръж ръката си така,
пръсчици да не разлиташ –
спри ги бързо, на мига!
Вкъщи щом се прибереш,
бързо мий ръцете,
още от вратата – беж! –
хубаво, и двете!
Вирус чисто не обича,
затова ги мий добре!
От сапун далече тича,
дай му да се разбере!
Мама с тати тебе гледат
как се спазват правилата:
мият се и после чакат
„Браво!”, „Дай пет!” от децата.
Очите, носа и устата
помни да не пипаш с ръка –
друг път е в реда на нещата,
опасно е точно сега.
В случай че срещнеш познати,
стой си на няколко крачки.
Ако са свестни, сърцати,
пак ще ти пускат закачки.
На близките си помахвай,
но не подавай ръка,
не ги прегръщай, целувай –
ще ги предпазиш така.
Доста хора се маскират.
Да не сме на карнавал!?
Или банка ще обират?
Носят ли пари в чувал?
Всъщност маската филтрира
въздуха при дишане:
вируса на място спира,
че на света излишен е.
И докато тоз’ мизерник
обикаля по света,
без да се усещам пленник,
аз оставам у дома!
Не е ли чудесна идея,
щом няма без това училище,
а наоколо се рее
вирусът страшилище?
Не е времето за срещи
с роднини и приятели,
но сърцата ни горещи
свързват предаватели.
Чрез тях чуваме и виждаме
близките си хора.
Не ги срещаме, прегръщаме,
ала бъбрим без умора.
Думите са чуден дар,
радост за душата,
както в нощ дълбока – фар,
светят те в сърцата.
Трябва само да внимаваме
и всичко ще се нареди.
Да мислим и да разсъждаваме –
той няма да ни победи!
А когато го прогоним
надалече, вдън гори,
с теб урока ще запомним:
можем да сме по-добри!
